Z6_PPGAHG8001C6B0QP77BB1I2O16
Z7_PPGAHG800PTQ60QP77PFS12KF7

Община Бобов дол

Дата на публикуване: 24.02.2021
Последна актуализация: 26.05.2021

Официален уеб сайт на община Бобов дол

Общински съвет Бобов дол

Община Бобов дол се намира в Югозападна България и е разположена в източния дял на Конявската планина и равнината Разметаница на юг, на територия от 206.2 кв.км, която представлява 11% от общата площ на област Кюстендил. 

Административен , стопански и културен център на общината е град Бобов дол. Община Бобов дол има благоприятно географско положение. Територията на община Бобов дол се отличава с разнообразен планинско-котловиден релеф. Тя попада в района на Краището, което представлява пъстра мозайка от котловини, долинни разширения и ниски и средни високи планини и възвишения. Значителна част от територията на общината е заета от Бобовдолското хълмисто поле, което посредством хълмисти междуречни пространства и възвишението Колош се отделя на запад от Кюстендилската котловина, на север и изток Бобовдолското поле се огражда от Конявска планина (с най-висок връх Виден, 1474 м.) и Гологлавски Рид, а на юг с хълмистата област Разметаница, през която се достига до долината  на река Струма, граничеща от своя страна с Верила и Дупнишката котловина

История

Районът е обитаван от дълбока древност. До село Бабинска река има уникални  тракийски скални ниши. На връх Колош са открити останки от укрепления от ХІІ век.  Френският геолог Ами Буе проучва находищата на каменни въглища през 30-те години на ХІХ в. Находището се превръща в държавна мина през 1891 г.,  построена е теснолинейна железопътна линия до Дупница през 1917 г.  50 години по-късно село Бобов дол е обявено за град. През 1974 г. край Големо село се постоява ТЕЦ Бобов дол по линия на Съвета за икономическа взаимопомощ /СИВ/. През 70-те и 80-те години на ХХ век градът е в  икономически и демографски разцвет. Идват хора от всички краища на страната и от чужбина.

Селища

Административно - териториалното устройство на община Бобов дол е следното – 17 села и един град. Освен функционален, градът е и пространствен център. Останалите селища формират разпръсната мрежа в територията на общината. Средната селищна гъстота е по - ниска от средната за страната – 11,2 кв.км. на едно селище при средна за страната – едно селище на 20 кв.км. Средното отстояние между населените места е около 5 км. Средната гъстота на населението е 55,4 жители на кв.км., което е значително по-ниска стойност от средната за страната.
Общо 10 435 жители. 
                     
Населено място

Кметства    Кметско наместничество
с. Бабино  ;  с. Бабинска река
с. Големо село  ;  с. Блато и Локвата
с. Горна Козница  ;  с. Голема фуча
с. Долистово ;   с. Голем Върбовник
с. Коркина ;   с. Мали Върбовник
с. Мала фуча  ;  с. Новоселяне
с. Мало село  ;  с. Паничарево
с. Мламолово ;   с. Шатрово

Социална характеристика

Политиката за развитие на социалните дейности е насочена към подпомагане на определени категории от населението, които са в неравностойно социално положение. Такива са лицата със значими здравни проблеми, военноинвалиди, социално слаби, възрастни хора, многодетни семейства, изоставени от родителите деца и др. Инвалидите в общината очертават една немалка група от лица в неравностойно положение.
Социалните услуги в община Бобов дол са дейности за подпомагане на лица и семейства, които са затруднени или не са в състояние да задоволяват своите основни жизненоважни потребности. На територията на общината, съществуват следните видове  социални услуги.
 
Социални услуги в общината
 
Домашен социален патронаж е комплекс от социални услуги, предоставяни в общността – по домовете на възрастни хора и хора с увреждания. В град Бобов дол Домашният социален патронаж е създаден преди 1980 година с капацитет 30 места. Към настоящият момент капацитетът е 40 места.
Клубове на пенсионера на територията на Община Бобов дол, в т.ч.:
 
•    квартал „Христо Ботев”-гр. Бобов дол
•    квартал „Миньор”-гр. Бобов дол
•    с. Бабино
•    с. Мало село
•    с. Големо село
•    с. Горна Козница
•    с. Мламолово
•    с. Коркина
 
В клубовете членуват над 400 души на пенсионна възраст. Дейността им се състои в провеждането на занимателни игри, събеседване, провеждане на екскурзии и излети, организиране на културно –масови прояви, честване на празници,  рождени дни и др..
Домашен помощник
Социалната услуга се реализира общо в четири населени места от територията на Община Бобов дол.

Личен асистент 

Личният асистент е лице, полагащо постоянни грижи за дете или възрастен с трайни увреждания, или за тежко болен за задоволяване на ежедневните му потребности.

Хоспис  в град Бобов дол

Хосписът в град Бобов дол функционира от началото на месец Юни 2009 година в резултат на изпълнението на дейностите по проект „Създаване на напълно функциониращ хоспис в град Бобов дол”, финансиран от Национална програма ФАР 2006, Схема за безвъзмездна финансова BG2006/018-343.01.01 „Деинституционализация посредством  предоставяне на услуги в общността за рискови групи”. Бенефициент по проекта е МБАЛ „Д-р Стоян Сантев” в партньорство с община Бобов дол.
В него се предлага 24-часова високо квалифицирана медицинска помощ за възрастни и тежко болни пациенти в модерна и уютна обстановка.
Специализирани институции
Домът за деца с умствена изостаналост – с. Горна Козница е специализирана институция за деца и младежи от 3 до 18 години, делегирана държавна дейност. Създаден е през 1964 г. като дом за социални грижи за деца с умствена изостаналост от 3-10 г.
Общият капацитет на дома е 70 места като в момента в дома са настанени 59 лица над 3 годишна възраст, от които 40 лица са над 18 годишна възраст.

Икономическа характеристика

Според разпоредбите на Закона за регионално развитие, община Бобов дол е включена в районите за целенасочено въздействие със статут на район в индустриален упадък, което налага предприемането на специални мерки по създаване на благоприятни условия за местно развитие.
Характерните особености, определящи социално-икономическия облик и развитието на община Бобов дол са:

•    Висока концентрация на капитали, трудови ресурси и активи в добивната промишленост и енергетиката
•    Диспропорция в заетостта на мъжката и женска работна ръка
•    Силна зависимост от процесите в енергетиката и въгледобива в страната и на международните пазари
•    Ниска адаптивност на стопанството

Местната икономика в община Бобов дол се отличава със сериозни структурни проблеми. Броят на работодателите е ограничен, което обуславя недостатъчно предлагане на работни места на първичния пазар на труда. Преодоляването на тези негативни тенденции изисква комплексен подход и ангажиране капацитета на отговорните държавни институции чрез разработване на конкретни програми и мерки.
Делът на стопанските сектори в местната икономика, според формирания нетен приход от продажби е както следва:

•    търговия и услуги – 20.3 %
•    селско и горско стопанство – 6.5 %
•    промишленост – 73.2 %

Икономиката на община Бобов дол е тясно свързана с добива на кафяви въглища. На територията на общината се намира най-голямата подземна мина за добив на въглища. Въглищният басейн в района на Бобов дол е известен още от 19 век, като първите сведения за него са дадени от френския пътешественик и геолог Ами Буе преди Освобождението. Най-много наети лица са работили в дружеството през 80-те години на ХХ век – над 7 300 души, които са добили над 2 млн. тона въглища годишно. Тогава е построен е и най-модерният подземен рудник в страната – "Бабино", в който се добиват по напълно механизиран способ на въглища с немска и английска техника на фирмите "Кльокнер-Бекорит" и "Даути". Понастоящем в мините работят около 2 500 души.
Друго основно предприятие на територията на общината е ТЕЦ Бобов дол – ЕАД, за производство на електроенергия. Според мястото си в мощностния и електроенергийния баланси на електроенергийната система на България централата е подвърхова, въпреки че съоръженията и са проектирани и изградени за базов режим на работа.
Фирма Енергоремонт – Бобов дол работи в тясна връзка със съществуващата на територията на общината ТЕЦ и е специализирана в областта на ремонта на турбини, котли, електрооборудване и минно оборудване. Производство на резервни части и продукти за енергетиката, както и в безразрушителния контрол и електрическите измервания.

Селскостопанска характеристика

Община Бобов дол  притежава 5459.00 дка земеделска земя. От земеделската  земя към 31.08.2009 год. под наем са отдадени  1044.023 дка и са сключени  договори за наем - аренда 8 бр. и 6 бр. дългосрочни наемни договори .
Предадените земеделски земи по чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ са общо 5459 имота.
Общината е собственик на голям брой маломерни имоти, разпокъсани и в различни землища. След началото на процеса по възстановяването на земеделските земи до настоящия момент, Община Бобов дол не е предприемала действия за трасиране на зем. имоти. Трасирането на един имот представлява поставяне на трайни знаци и средната му цена варира между 24-50 лв. според конфигурацията на имота.

Земеделски структури

Селското стопанство на общината се развива  на базата на личните натурални стопанства.
В общината действуват 7 земеделски кооперации: Паничарево, Шатрово, Новоселяне, Горна Козница, Долистово, Голем Върбовник.
Приоритети за развитие на селското стопанство са:
Община Бобов дол попада в 231 от общо 264 общини в България дефинирани като селски. Според националния Стратегически план за развитие на селските райони  определените общи цели за периода 2007-2013 г. са: развитие на конкурентоспособни и основани на иновации земеделие, горско стопанство и хранително-вкусова промишленост; опазване на природните ресурси и околната среда в селските райони; подобряване на качеството на живот и разнообразяване на възможностите за заетост в селските райони.

Инфраструктура

Транспортна инфраструктура
Общата дължина на пътната мрежа в Община Бобов дол възлиза на 112.5 км, като пътищата са разпределени както следва:

•    Втори клас – 15 км.;
•    Трети клас – 36.9 км.;
•    Общински – 60.6 км.
    
Комуникации

Телефонизацията на общината е на сравнително добро ниво, като всички населени места са телефонизирани. Достъпа на Интернет в общината е осигурен чрез оптичен кабел. В общината е налице покритие на всички мобилни мрежи.

Електроснабдяване

Електропроводната и електроразпределителната мрежа осигурява достатъчна сигурност и оперативност в захранването на всички селища. Инсталираната мощност е оразмерена за по-големи товари от сегашното потребление и повечето подстанции работят с около 30% от капацитета си.

Водоснабдяване
Всички населени места в общината са водоснабдени.

Канализация

Няма развита канализационна мрежа с изключение на град Бобов дол и частично в още четири села. Няма изградени пречиствателни станции за отпадни води (ПСОВ). Селата се нуждаят от изграждане на канализация за да се намали замърсяването на околната среда.
    Най-мащабните инфраструктурни проблеми на общината са:

•    Амортизираната водопроводна мрежа;
•    Недоизградената канализационна мрежа;
•    Липсата на ПСПВ и ПСОВ;
•    Лошото състояние на общинската пътна мрежа.

Образование

Образованието в Бобов дол има дългогодишна история и традиции.
В последните години то се утвърди като един от приоритетите на община Бобов дол.
В общината има две общински училища: едно СОУ, едно основно и , една целодневна детска градина и едно обединено детско заведение с филиали и едно държавно училище: професионална  гимназия.   Въпреки делегираните бюджети, в община Бобов дол през 2009 год. няма закрити детски и учебни заведения, не се предвиждат съкращения. Заделят се необходимите средства за повишаване квалификацията на учителите и за осмисляне на свободното време на учениците. 

ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ

Здравеопазването в община Бобов дол се осъществява от болнична, доболнична и спешна помощ. На територията на Общината функционира МБАЛ „Д-р Стоян Сантев” ЕАД,  със 100% общинско участие. Към болницата са разкрити  5 отделения - ХО, ДО, ВО, НО и ОФРМ.  Болницата обслужва 10 435 жители на общината, живущи в 18 населени места.
Функционира и „Медицински център- І”    ЕООД в който работят 7 специалисти, които обслужват по-голяма част от населението на Общината.
На територията на Общината са регистрирани 7 GP – практики.

Културно-исторически характеристики и забележителности

Арxеологическите сведения доказват наличието на човешка дейност от най-дълбока древност, която продължава да се развива по времето на траките и римската епоxа.През Първата и Втората българска държава. Разметаница е свидетел на разцвета на българската държава, на героичните борби за укрепването и, съxранява спомена за пребиваването на Самуил и Арон. Разметаница е историко-географска област (135 кв. км) в долината на едноименната река, на територията на Бобовдолската селищна система. Реката извира от Бобовдолската и Колошката планини , дялове на Конявската планнина, тече меридионално, при местността  Бинеко пресича стария път Кюстендил - Дупница и при с. Грамаде се влива в р. Джерман. Пространството между двата й притока (долистовски и бобовдолски) над пътя до Бинеко е наситено с множество археологически останки и се нарича Царичина. През римската епоха през Разметаница (край Голямо село) е минавал пътят, свързващ Пауталия с Германия и Филипопол. През Средновековието пътища водели:
- от Бинек-таши хан през Бобов дол към Радомир, като прехвърлял планината около Житуша и Жедна;
- откъм с. Баланово вървял по билото на Гологлавски рид и слизал в Радомирското поле при селата Кондофрей или Житуша. След превземането на Средец от Империята на Осман  (1382 г.) Дупница и селищата северно от него (включително  Разметаница), които дотогава били в границите на Търновското царство, били отдадени на велбъждкия владетел Константин.
Трудно е да се определи кога е образувано село Бобов дол, но според оскъдни Османски документи то датира от края на 15 и началото на 16 век. Първият писмен документ в които се споменава за селото  е от 1576 година.  До Освобождението на България от османско владичество  в Бобов дол се установяват постоянно 42 рода, които се занимават предимно със земеделие и скотовъдство.
Едно от най-значимите събития за бъдещето на селището се оказва посещението в района на известният френски учен Ами Буе 1836 г., изучаващ геологията на Балканския полуостров. С публикуваният след  две години негов труд се потвърждават древните сведения за наличието в района на кафяви каменни въглища.
През 70-те и 80-те години на ХХ век градът преживява своя икономически и демографски разцвет — в него идват на работа хора от всички краища на страната и дори от чужбина (най-многобройни са групите работници от Никарагуа в средата на 80-те години).

Известни личности

Георги Китов     (р.1943-2009 ), български археолог
Георги Василев (р. 1946),  футболист и треньор
д-р Пламен Орешарски (р. 21 февруари 1960 г.), политик
Борис Дали (псевдоним на Борислав Делибалтов; р. 1982 г.)
Иван Асенов (известен като бай Иван — КУКАТА) (политик)
Латинка Петрова – актриса
Видин Даскалов (р. 1929 ), оперен изпълнител
Йордан Топлодолски – автомобилен състезател

Природни и исторически забележителности
Скален феномен  Куклата – с. Голем Върбовник
Пещера Асан  делия – с. Горна Козница
Късно антична крепост Градището – с. Горна Козница (Конявска планина)
Римска крепост Асара – с. Мламолово
Местност Царичина – средновековно укрепление (феодален замък) – с. Големо село
Местност Ранков камък – с. Мала Фуча (скални образувания)
Местност Орловица – с. Шатрово (антично селище)

Защитени територии и биоразнообразие

За територията на община Бобов дол са характерни широколистните гори. Най-срещаните видове са дъб, бук, габър и леска. Някои от горите са създадени по изкуствен път: дъбовите – по източните склонове на Конявската планина и по южната част на Гологлавски рид; акациевите насаждения край с. Бабино и боровите край гр. Бобов дол и с. Мламолово.
 Общата площ на горския фонд в общината е 47 533 дка. От които: 3 764 дка. – залесена площ, 8 836 дка – незалесена, 1 083 дка. – пасища.
Защитени зони съгласно Директива 79/409/ЕЕС за опазване на дивите птици:
 
Предстои да бъде обявена защитена зона  BG 0002100 „Долна Козница” - обща площ 39 945,167 дка.
   
Предмет на опазване в защитена зона „Долна Козница” са следните видове птици:
•    Видове по чл.6, ал.1, т.3 от Закона за биологичното разнообразие:
Ливаден дърдавец /Crex crex /, Сив кълвач /Picus canus/, Горска чучулига /Lullula arborea/, Полска бъбрица /Anthus campestris /, Червеногърба сврачка / Lanius collurio /.
Предстои да бъде обявена защитена зона BG 0002108 „Скрино” – обща площ 25 012,535 дка.
Зоната обхваща землищата на с. Мали Върбовник, с. Блато, с. Локвата, община Бобов дол, с. Каменик, с. Вуково, с. Скрино, община Бобошево, с. Мърводол, с. Пастух, община Невестино.
Предмет на опазване в защитена зона „Скрино” са следните видове птици:
•    Видове по чл.6, ал.1, т.3 от Закона за биологичното разнообразие:
Ливаден дърдавец / Crex crex /, Бял щъркел / Ciconia ciconia /, Сокол скитник / Falco peregrines /, Бухал / Bubo bubo /, Среден пъстър кълвач / Dendrocopos  medius /  Сирийски пъстър кълвач / Dendrocopos syriacus /.   
На територията на община Бобов дол  са обявени следните  вековни  дървета :

•    Вековно дърво „Зимен дъб” – намира се в землището на гр. Бобов дол, местността „Цаган”. Дървото е с височина 17 м и обиколка около 3.80 м, обявено със Заповед № 2679/18.10.1969 г.
•    Вековно дърво ”Зимен дъб”- намира се в землището на с. Голема фуча, местността „Дъбето”, обявено със Заповед № 1126/08.12.1981 г.
•    Вековни дървета „Дъб-Цер” – 3 бр. – намиращи се в землището на с. Мламолово, местността „Асар”, обявени със Заповед №1773/22.07.1987 г.

Туризъм

Общината има красива природа. Като изключим оста Бобов дол – Мламолово – Мало село – Големо село където макар и минимално има запрашване и нарушени от минната и енергийната дейност терени, останалата част от общината е екологично чиста.
Съхранената природна среда, разнообразният ландшафт и историческите забележителности (паметници на културно-историческото наследство с местно значение, като скалните тракийски ниши в землището на с. Бабинска река, останките от средновековните укрепления от 12 в. на възвишението Колош, църквата “Св. Теодор Тирон” и античната крепост в землището на с. Горна Козница, както и красивата природа в Конявска планина) биха могли да спомогнат за създаването и реализирането в Община Бобов дол на туристически продукт - предимно за маршрутен туризъм за еднодневни турове. Предпоставка за това е и благоприятното транспортно-географско положение на територията на общината между двата локални центъра  в областта (Кюстендил и Дупница).

В перспектива,  биха могли да  се развият т.нар. “меки” форми на туризма, с ограничени въздействия върху околната среда – екологичен, познавателен, рекреативен, селски, културно-исторически и ловно-рибарски туризъм.

Контакти 

Община Бобов дол

Адрес:
п.к. 2670
гр. Бобов дол
ул. „ 27 октомври”, № 2
Ел.поща: obshtina@bobovdol.eu

Телефон:  0702/ 23 23

Факс: 0702/ 39 56