Z6_PPGAHG8001ES40Q54SV1NT0AM3
Z7_PPGAHG8001VJ40Q54HELSQ3UT6

Климат и релеф

Дата на публикуване: 17.02.2021
Последна актуализация: 18.05.2021

Климат

Климатът на територията на Кюстендилска област се формира под влияние на радиационния и циркулационен фактор, като в циркулационно отношение не се отличава от характерния за страната западно-източен въздушен пренос. Преходното географско положение и разнообразният релеф създават разнообразие в проявата на климатичните елементи (температура на въздуха, валежи, ветрове и др.).

Според климатичната подялба на страната, на територията на Кюстендилска област се формират три типа климат – умереноконтинентален, преходноконтинентален и планински. Средногодишната продължителност на слънчевото греене в извънпланинските територии е около 2 200 часа, като в планинските части варира в широки граници в зависимост от изложението на склоновете.

Умереноконтинентален климат имат Каменишката и Сапаревската котловини, нископланинският пояс по северните склонове на Рила и Осогово, както и планините Лисец, Чудинска, Земенска и Конявска. Средногодишните температури са 9-10 0С, които са малко по-ниски от средногодишните температури, характерни за извънпланинските територии на България. Най-студен месец е януари – средномесечна температура във височинния пояс до 1 200 м от - 1 до - 4 0С, а най-топъл месец е юли – средномесечна температура между 18 и 20 0С. Средногодишните валежи са от 500 до 650 мм с изразени максимуми през май и ноември и минимум през февруари.

Преходноконтиненталният тип климат е характерен за Кюстендилската и Долнодупнишката котловини и прилежащите нископланински територии на Осогово и Рила. Средногодишните температури са 10-11,5 0С, с януарска температура около 0 0С и юлска – от 20 до 22 0С. Характерна особеност на вътрешногодишното разпределение на валежите в преходната зона е редуването на максимумите и минимумите през три месеца, като средногодишните валежи възлизат на около 600 мм с максимуми през май и ноември и минимуми през февруари и август.

Планинският тип климат се проявява в средновисоките и високите части на Рила и Осогово, където средногодишните температури са в диапазона от + 5 0С (станция Осогово, 1640 м) до - 3 0С (вр. Мусала). В пояса над 2 300 м средногодишните температури са отрицателни, годишните валежи са над 1 000 мм, а снежната покривка се задържа над 130 дни през годината.

Релеф

Територията на областта представлява сложна мозайка от планини и котловини.

В северната част са разположени планините Лисец, Чудинска, Земенска и Конявска, които заедно с Каменишката, Кюстендилската и Дупнишката котловини са част от Краищенската планинско-котловинна област. Формирането на релефа на областта започва още през долния палеоген. Тогава в резултат от дълбоко разломяване на земната кора едни блокове се издигат и се образуват планини, а други блокове потъват и се образуват котловини. В един по-късен етап някои от котловините като Кюстендилската, Горнодупнишката (Сапаревска) и Долнодупнишката са обхванати от плиоценски езерни басейни, в които се отлагат пясъци и глини с прослойки от въглищни пластове.

Лисец планина на запад и изток граничи с Каменишката и Кюстендилска котловини, на север – с долината на р. Бистрица, а на юг се свързва с Осоговска планина посредством седловината Девебаир. Най-високият връх на планината е Връшник (1500 м). Чудинска планина се простира между реките Бистрица и Драговищица с най-висок вр. Арамлия (1496 м). В западната част на планината е разположен вр. Китка, който се счита за най-западната точка на България. Земенска планина е разположена между долините на реките Струма (от изток), Треклянска (от север), Драговищица (от юг) и Уйненска и Добридолска (от запад), с най-висок вр. Тичак (1295 м). Конявска планина има почти паралелна ориентация. От запад планината се ограничава от долината на р. Струма, на изток се съединява с Верила посредством седловината Уши, а на север и на юг граничи с Радомирската и Кюстендилската котловини. Конявска планината се поделя на четири дяла – Ришки, Виденски, Колошки и Кориловски, с най-висок вр. Виден (1487 м). Интересен обект е Чокльово блато, което е разположено в землището на с. Байкал на 880 м и представлява най-голямото торфено находище в България с площ на водното огледало 160 ха и обща площ 320 ха.

Каменишката котловина е най-западната, най-малката по площ и най-високата по надморска височина от южната котловинна ивица на Краището в пределите на Кюстендилска област. Границите на котловината се маркират от подножията на планините Осоговска, Лисец и Чудинска и има хълмист релеф. В рамките й има вътрешнокотловинни възвишения, който се издигат със 110-120 м над котловинното поле. Тя се отводнява от реките Бистрица и Лебница. Кюстендилската котловина е разположена по долината на р. Струма между Земенския и Скринския пролом и се огражда от планините Осоговска, Лисец, Земенска и Конявска. Средната й надморска височина е 550 м. Над котловинното поле се издигат вътрешнокотловинните възвишения Копиловци и Спасовица. Тя се отводнява от р. Струма с нейните по-големи притоци Драговищица, Бистрица, Новоселска и Елешница. Сапаревската (Горнодупнишка) котловина е разположена между планините Рила и Верила. На запад тя опира до Разметанишкия праг, а на изток се отделя от Самоковската котловина посредством Клисурската седловина (600 м). Котловината се отводнява от р. Джерман и нейните притоци Тополница, Отовица, Гюбрена и др. Между рида Кършия и Дренски рид е образуван Дупнишкия пролом на р. Джерман. На юг от него е разположена Долнодупнишката котловина, известна още като Джерманско долинно разширение. Тя се огражда от склоновете на Рила и Погледски рид, а на юг достига Кочериновския праг. При гр. Бобошево р. Джерман се влива в р. Струма.

На територията на Кюстендилска област са разположени и части на две от най-мощните интрузивни планини в България - Рила и Осогово. Осоговска планина е четвъртата по височина планина в България с най-висок връх Руен (2251 м). Площта на планината е 4223,7 кв. км, а средната надморска височина – 1078 м. Характерно за Осоговска планина е, че има две главни била, пресичащи се почти под прав ъгъл. По-високото било е с посока на простиране североизток-югозапад, като по него са разположени най-високите върхове на планината – Кюнек (1923 м), Човека (2047 м), Шапка (2188 м) и Руен (2251 м). По-ниското, но по-добре очертано било е с посока на простиране северозапад-югоизток. То постепенно се понижава в югоизточна посока по рида Осоговия, опирайки до Пиянец и р. Елешница.В планината има находища на оловно-цинкова руда. Рила планина е най-високата планина на Балканския полуостров – вр. Мусала (2925 м). Дълбоко всечените в релефа долини на реките Яденица, Бели Искър, Илийна, Рилска и Белишка разделят планината на четири дяла. Почти изцяло в Кюстендилска област попада територията на Северозападна Рила (Мальовишки дял), която е ограничена от долините на реките Рилска и Леви Искър. Тук високите части на планината имат алпийски характер с множество ледникови форми на релефа. В тази част на Рила са образувани три била – Отовишко-Кабулско (вр. Отовица, 2697 м), Поличко-Калинско (вр. Калин, 2667 м) и Мальовишко-Мечитско (вр. Голям купен, 2731 м и вр. Мальовица, 2729 м). В следствие на плейстоценските заледявания в Рила са образувани разнообразни ледникови форми като циркуси с циркусни езера, трогови долини, морени и др.