Z6_PPGAHG800H6Q00QTDC43PKIV06
Z7_PPGAHG800H6Q00QTDC43PKIVC4

Община Сапарева баня

Дата на публикуване: 25.02.2021
Последна актуализация: 26.05.2021

Официален уеб сайт на община Сапарева баня

Общински съвет Сапарева баня

Община Сапарева баня е разположена в Югозападна България на 750 м надморска височина, непосредствено под северните склонове на величествената Рила планина и заема североизточната част на Кюстендилска област, като граничи с общините Рила и Дупница.

Общата  територия е 180,8 кв. км, с население 9 хил. жители и включва пет селища: град Сапарева баня, селата Сапарево, Овчарци, Ресилово и курорта Паничище в най-красивата едноименна местност в Рила.
Освен с природните си забележителности Сапарева баня е прочута и със своите минерални извори. В града Сапарева баня извира най-горещата минерална вода в Европа 103 °С. Тук се намира и единственият по рода си на Балканския полуостров гейзер – забележителен природен феномен.
Транспортните връзки и  географското разположение на общината са много благоприятни за развитието на туризма. Центърът на общината – град Сапарева баня, се намира на 60 км от областния град Кюстендил и на 70 км от столицата на България София, само на 15 км източно от град Дупница. 

Климат

Климатът е преходно-континентален. Състоянието на околната среда е много добро, което се дължи и на факта, че тук няма развита дейност за добив и преработка на рудни и нерудни изкопаеми. Няма също изградена промишленост, която с производствената си дейност да замърсява въздуха, водите и почвата. Това определя територията на община Сапарева баня като изключително чист в екологично отношение район и много подходящ за планински туризъм, летен и зимен отдих, с добра база и за упражняване на различни видове зимни спортове.

Население

Местоположението на община  Сапарева баня до голяма степен определя  малкия брой населени места  и тяхното разположение в близост до общинския център. В общината има 4 населени места. Най-голямото е общинският център Сапарева баня с население 4 418 жители. Общият брой на населението е 8 557 жители за цялата община. Този брой остава относително стабилен през последните години, което прави общината едно от малкото изключения на фона на общо за сраната отрицателни демографски показатели.

Лечебните свойства на минералните извори

Минералната вода в Сапарева баня спада към групата на специфичните. Характеризира се като хипертермална, слабоминерализирана, сулфатно-хидрокарбонатна, натриева, флуорна, силициева и сулфидна.
    Сапаревобанската минерална вода е бистра, безцветна, с мирис на сероводород. Температурата при нейния извор е 102 °С.
Курортните и лечебните заведения в Сапарева баня са профилирани и специализирани за лекуване на заболявания на опорно-двигателния апарат, на периферната нервна система,  поражения на централната нервна система, гинекологични заболявания, остри и хронични отравяния със соли на тежките метали, заболявания на кожата, на горните дихателни пътища и др. Лечебните свойства на бликащите при Сапарева баня минерални води са били познати на най-древните обитатели в този красив кът на България и те до голяма степен предопределят неговата богата и интересна история.

Пътна инфраструктура

Община Сапарева баня е разположена на територия от 180,8 кв.км, представляваща 5,93 % от територията на Кюстендилска област ( 3 051  кв.км.).
Основната пътна артерия, която преминава през територията на община Сапарева баня  е път ІІ-62 Дупница –Самоков. Той пресича общината и осъществява връзка с общинския център чрез четвъртокласен път с дължина 3 км. Останалите пътища са от общинско значение и са определени като четвъртокласни. Най-важният от тях е гр.Сапарева баня – Паничище. Другият път със значение за развитието на общината е този свързващ гр.Сапарева баня с две от населените места в общината – с.Овчарци и с.Ресилово.
Общината посредством път ІІ-62 има директна връзка с международен път Е-79 при гр.Дупница, който е част от международен коридор №4. Това улеснява достъпа до общината, както и осигурява надеждна връзка по направлението София – Кулата.

Селско стопанство

Земеделие

От цялата територия на общината 41 121 дка. (или 22,7%) са частна собственост, заета от ниви, трайни насаждения, ливади, мери и пасища и др.
Държавна собственост са 126 387 дка. или 69,9 % от територията на общината. Това са земите на държавния горски фонд, държавния поземлен фонд, реките, каналите, пътищата, летище и др.
Растениевъдство
Свързано е с отглеждането на следните земеделски култури: зърнено–хлебни (пшеница, ръж), зърнено–фуражни (ечемик и овес), фуражни, технически (тютюн), зеленчуци (домати и зелен пипер), картофи и овощни насаждения.

Животновъдство

Полупланинският и планински характер на територията на общината, възможността за производство на груби и зърнени фуражи, както и съществуващите мери и пасища (особено алпийските) позволяват развитието на животновъдство и най-вече на смесено направление в говедовъдството – за мляко и месо, както и развитие на овцевъдството в направление месо и вълна. Обширните високопланински пасища дават възможност за лагеруване на животните през летния сезон. Съществуващите условия позволяват отглеждането на около 1300 говеда и на около 7000 овце.

История

Най-старото известно име на града Германея, който се е намирал на територията на днешния град Сапарева баня, е останало от времето на траките и е било свързано, както установяват езиковедите, с намиращите се тук горещи минерални извори. Те обясняват произхода на селищното име с езика на траките, според тях „германея“ означавало „гореща вода“. Други предполагат, че Герман е бил тракийски бог на топлината и привеждат примери от народната митология, където Герман е бог на светкавиците и гръмотевиците.
При археологически разкопки в района на Сапарева баня са открити много паметници от тракийската древност, които свидетелстват, че траките са оценили рано лечебните качества на бликащите тук минерални води и са ги използвали за лечебни цели.
Тракийското име на селището оцелява непроменено много векове. През III в. Германея е известна вече като град и става един от важните центрове на провинцията Вътрешна Дакия.


Светилище на древни божества лечители

В района на минералните извори, както доказват множеството археологически находки, в древността е имало  светилище, издигнато  в чест на Асклепий. То придобило много  голяма популярност в древността поради лечебната сила на извиращите там минерални води, от които получавали изцеление или облекчение на болките си много хора. За неговата популярност в античния свят говорят и множеството надписи по култови предмети и оброчни плочки на различни божества с посвещения на Асклепий.
От античното светилище при Сапарева баня произхожда и една оброчна плочка на Трите нимфи. И трите богини са облечени в дълги двойно препасани хитони. Изображенията на Трите нимфи много често се срещат край минерални извори, усвоени от римляните и устроени като бани с лечебна цел за граждани и воини.

Римски минерални бани

Множеството антични монети от римската епоха, намирани в района на град Сапарева баня, свидетелстват и за нещо повече от наличието на светилище на лечебните божества. Римляните много отрано са познавали лечебните свойства на минералните води и са ги използвали най-рационално. Още щом  укрепили своята власт в Тракия, усвоили и минералните извори при Германея, каптирали ги и изградили там своеобразен санаториум за лекуване и оздравителноводни процедури на граждани, воини, военачалници, включително императори.

Средновековното селище при Сапарева баня

Селището, което съхранило името Германея, се е намирало също на територията на Сапарева баня около старата църква „Св. Никола“. През V в. градът пострадал силно от варварските нападения. По време на управлението на император Юстиниан I в началото на VIв. укрепителната система на Германея е подновена и усилена. Построява се и втора, долепена до първата, отбранителна стена.
Интересни сведения за този период на средновековната Германея се съдържат в съчинението на Прокопий Кесарийски „За строежите“. Когато император Юстиниан видял, че стените на Германея, както и тези на Сердика и Пауталия, са разрушени, той „ги направил здрави и непревземаеми за неприятелите“.
За отбелязване е, че византийският историк споменава възникналия някога като тракийско селище  град Германея наравно с такива големи градове като Сердика, Пауталия  и др. Прокопий добавя още, че император Юстиниан построил в обсега на Германея един нов кастел и възстановил други шест. Тези кастели са били изградени явно по височините в подножието на Рила и Верила като предохранителни крепости, които трябвало да гарантират сигурната защита на Германея, превърната отново в значим център.
Именно в Германея на територията на днешната Сапарева баня е бил роден тракиецът Велизарий, който едва 23-годишен става командир на погранична крепост, а на 25 години – голям пълководец, и достига най-високия пост във Византийската империя – магистър на войната по времето на император Юстиниан I.

Защитени територии

Защитените територии включват: част от  Национален Парк  «Рила»,  който е с площ 3682,7 ха, където попада природната забележителност водопад «Горица» и резервата Скакавица, природният феномен водопад Скакавица .
Маршрутът до водопад Горица стартира от с. Овчарци,  центъра на селото, автомобилен път води до горният му край.  Изходен пукт към водопада  са двете  тепавици  построени на река Горица и екопътеката, която ни отвежда за около 25 минути до водопада Горица. 
 Водопадът Горица е един от седемте Овчаренски водопада, намиращи се в северното подножие на Рила планина на 900 м надморска височина и е най-ниско разположеният водопад в Рила планина, близо до село Овчарци. Водите му падат от 39 метра височина.
 Маршрутът до водапад Скакавица  стартира от с. Паничище, по автомобилен път до м. Зелени преслап до входа на Национален парк Рила. От там по маркирана туристическа пътека през м. Лападеца стигаме да х. Скакавица и до природния феномен водопад Скакавица.
 Водопад Скакавица е с височина  на водния пад 70 м, на 1750 м надморска височина, което го определя като един от най-високо  разположените водопади в България.  Великолепна местност,  във високата  част в Рила - планина. Водопадът Скакавица  се образува  от падането на речните води от скални откоси, които пресичат  коритото на река Скакавица. Река Скакавица, както повечето реки в Рила, събира води от преспите и топящия се сняг от Кабулския дял на Рила планина. Освен водопада по течението на реката са намира и едноименното езеро Скакавица с площ 11 декара. Водопада отстои на около 1 км от езерото по поречието на река Скакавица.
     
Резерватът „Скакавица“

Великолепна местност по долината на река Джерман, в която се намират редки растения, вековни гори, природни феномени – водопади и др., и богата на дивеч – сърни, мечки, диви кози, глигани. На 28 март 1968 г. е обявена за резерват. Той обхваща местността Скакавица и Мала Скакавица от местността Зелени Преслап до водопада Скакавица, а на югозапад стига до високопланинското пасбище в района на изворите на     р. Горица. Разположен изцяло във високата част на Джерманската долина в Рила, резерватът има и сега непроменена природна среда, защото там не е разрешена каквато и да е стопанска дейност, която би нарушила естествения характер на природата. 

Икономическа характеристика

На територията на Община Сапарева баня има 208 действащи фирми и търговски дружества.
Секторното разпределение на икономическия сектор  в % по брой предприятия към настоящия мамент, е както следва:
·    лека промишленост /хранително-вкусова, шивашка, дървообработване/ – 16,35%; 
·    тежка промишленост / строителна промишленост/ – 1.44 %;
·    селско стопанство – 4,81%,;
·    туризъм – 12,98%;
·    услуги – 52,88%;
·    транспорт – 11.54 %.
    Общината има сериозен потенциал за икономическо развитие чрез експлоатацията на местните природни ресурси, а именно:
Туризъм във всичките му форми – балнеология, к.с.Паничище, планински, пешеходен, културен, религиозен, селски, социален, етно- и екотуризъм  и други;

Социална инфраструктура

Общината разполага с развита социална инфраструктура, която като брой съответства на броя на населението на общината и тенденциите за развитие. На територията на общината има 4 детски градини, 1 Средищно основно училище „Христо Ботев” гр. Сапарева баня и Професионална гимназия по туризъм и администрация „Алеко Константинов” гр. Сапарева баня. Няма филиали на висши училища.
   
Здравеопазване

На територията на общината действат:
5 бр. общопрактикуващи лекари
3 бр. зъболекари
„СБР Сапарева баня” АД
Спешен център клон на ЦСМП Кюстендил - клон Сапарева баня,
Клинична лаборатория „РАМУС” София- клон Сапарева баня
Медицински център „Асклепий” Дупница, клон Сапарева баня 

Контакти

Община Сапарева баня
 
Адрес:
п.к. 2650
гр. Сапарева баня
ул. Германея No.1
Ел. поща: Sap_oba@abv.bg, info@saparevabanya.com

Телефон: 0707/ 33 78

Факс: 0701/ 47 918