Z6_PPGAHG80014N30QLJOV0112AP4
Z7_PPGAHG80014N30QLJOV0112AP3

История

Дата на публикуване: 15.02.2021
Последна актуализация: 16.04.2021

Кюстендилски регион през вековете

Благоприятният климат, плодородните полета, напоявани от реките Струма, Джерман, Рилска и техните многобройни притоци, целебните минерални извори и богатите рудни находища в земите на днешната Кюстендилска област са основни фактори тук да възникне и се развие човешка цивилизация още през VI-V хил. пр. Хр. За живота и бита на най-древните обитатели на Кюстендилския край разказват стотиците регистрирани и проучени археологически паметници на културата.

Главните причини за основаването на града от римляните са наличието на термални извори с голям дебит, както и необходимостта от градски център в близост до богатите на рудни находища планини. За избора на място на града е повлияло и наличието на голямо и популярно тракийско светилище при минералните извори в подножието на хълма Хисарлъка.

Сред най-забележителните паметници от периода на българското средновековие, запазени до наши дни, са църквата “Св. Георги” в кв. Колуша – Кюстендил, църквата “Св. Никола” в Сапарева баня, църквата “Св. Тодор” в Бобошево, църквата в с. Мърводол, църквата “Св. Архангел Михаил” в Рила, крепостта при с. Ръждавица – Кюстендилско и др.
В края на първата четвърт на ХV в., след едно неуспешно въстание на българското население, османските завоеватели ликвидират относителната самостоятелност на земите на деспот Константин и те окончателно са включени в рамките на турската империя. Средновековният Велбъжд, преименуван на Кюстендил е превърнат в център на санджак.
През годините на петвековното османско робството българският дух не загива. Просветни огнища от първостепенно значение са преди всичко манастирите. Духовната история на Кюстендилският край е свързана с многообразната и богата дейност на Рилския манастир, най-голямата православна обител на Балканите, извън Атон. Синовете на Велбъждския болярин Яков – Йосиф, Давид и Теофан, още през втората половина на ХV в. го възобновяват и през 1466 г. сключат писмен договор с руския светогорски манастир “Св. Панталеймон” за взаимна помощ, с което успяват да възродят тази крепост на българщината. През 1488 г. е изписана църквата на манастира “Св. Димитър” край Бобошево, изиграл, както и Рилския манастир, огромна роля за запазване на българското народностно съзнание в цяла Югозападна България.

През епохата на Българското Възраждане (ХVІІІ-ХІХ в.) населението от кюстендилско, както цялото българското население, повежда борба за национална просвета, независима българска църква и политическо освобождение.
Кюстендилският край дава участници и в Априлското въстание. Христо Г. Меджедиев от Дупница е в четата на Панайот Волов, а Начо Величков от Рила е куриер на Бенковски. Като непосредствен отзвук на Априлското въстание е въстанието в с. Разловци (Кюстендилска кааза) начело с Димитър Попгеоргиев Беровски и Стоян Разловски. Стотици българи от района се включват в редовете на българското опълчение през Руско-турската война от 1877-78 г.
В резултат на подписаният на 3 март 1878 г. Сан-стефански мирен договор между Русия и Турция, кюстендилският край е освободен, а след Берлинският конгрес, по-голямата му част е включена в пределите на Княжество България, но отделни негови западни територии остават все още под турско владичество.
В рамките на свободна България Кюстендилски окръг се развива с ускорени темпове. Стопанството му се характеризира с развитие на овощарството, тютюнопроизводството и животновъдството. Продължават да се развиват и редица занаяти. В края на ХІХ в. се появяват и първите индустриални предприятия за преработка на селскостопанска продукция – мелничарство, тютюнопроизводство, пивоварство и др.
Издигат се зданията на първите промишлени предприятия: фабриката на Жорж Симоне, тютюневите складове на Балкантабак, на Божков и на Бояджийски, Вакумната фабрика, мелница “Сноп” в Кюстендил, дървообработващото предприятие на братя Балабанови от 1903 г. в с. Бараково, мукавена и книжна фабрика от 1928 г. и др. Започва експлоатацията на въглищното находище в Бобов дол (1891 г.), усилено се реализира строителството на пътища.

През този период Кюстендил и кюстендилския край играят изключително важна роля в борбите на българите за освобождаване на Македония от турска власт. Българите от региона вземат дейно участие в Кресненско-разложкото (1878 г.) и Илинденско-преображенското въстание (1903 г.).
Всеобщият подем на следосвобожденска България се отразява и на развитието на културата в Кюстендил и останалите селища от региона. Тук творят видни художници, писатели, музиканти и учени – Крум Кюлявков,Георги Стаматов, Емануил Попдимитров, Георги Горанов, Марин Големинов, учените Йордан Иванов, Йордан Захариев, Ефрем Каранов, Иван Кепов, Асен Василиев и др. В платната на големият художник на България Владимир Димитров – Майстора грее духовната и физическа красота на хората от този край и богатството на кюстендилската земя. Творбите на кюстендилските художници – Кирил Цонев, Стоян Венев, Никола Мирчев, Борис Колев са познати в цял свят.

За периода от 1944-1980 г. Кюстендилски регион променя стопанския си облик, който от аграрно-промишлен се превръща в индустриално-аграрен. Създават се предприятия на тежката промишленост, химико-фармацевтични и крупни предприятия на леката промишленост – хартиено-целулозна в Кочериново, преработка на дървесина в Дупница, обувна промишленост в Кюстендил и Дупница, застъпени са и всички отрасли на обслужващата сфера.
В селското стопанство за периода е добре развито овощарство – в Кюстендилската котловина, в района на Сапарева баня, Бобошево, Кочериново и Рила. Кюстендилските череши и ябълки се изнасят за целия свят.
След 1989 г. настъпилите демократични промени, свързани с развитието на политическата демокрация и пазарна икономика, динамично променят развитието на Кюстендилски регион като цяло. Извършва се раздържавяване и приватизация на промишлеността, селското стопанство, туризма, банковото дело, строителството и др.
Кюстендил и Кюстендилски регион се променят през последните години изключително динамично. В икономиката на региона са застъпени почти всички отрасли на националното стопанство: селско стопанство, горско стопанство, включително дърводобив, лов и риболов, добивна и преработваща индустрия, строителство. Застъпени са и всички отрасли на обслужващата сфера.