Z6_PPGAHG8001ES40Q54SV1NT0A14
Z7_PPGAHG8001VJ40Q54HELSQ3UT5

Околна среда и природни ресурси

Дата на публикуване: 17.02.2021
Последна актуализация: 25.05.2021

Растителност

Естествената растителност в Кюстендилска област е изключително разнообразна, което се дължи на различните физикогеографски и биоекологични условия в областта.

Растителността в района е представена предимно от сухолюбиви (ксерофилни) съобщества, в които преобладават формациите на дъба (цер, благун и горун). В подраста на тези съобщества има келяв габър, мъждрян, офика, шипка и червена хвойна. В зависимост от надморската височина, в съобществата участват и виргилиев дъб, липа, бряст, явор и обикновен габър.

В планинските територии с височина над 800 м растителността е височинно зонирана, като в Осоговска планина има добре развит буков пояс, който достига до 1 600 м. Над него фрагментарно е развит иглолистен пояс със смърч, ела и бял бор. В най-високите части са разпространени субалпийски растителни съобщества.

В Рила, за разлика от Осогово, среднопланинският пояс е съставен главно от смърчови и бялборови съобщества. Характерни за Рила са и горите от бяла мура. В субалпийския пояс на Рила е разпространен клек, който отсъства като пояс в Осоговска планина.
В карстовите територии от Краището са разпространени типични субсредиземноморски съобщества, представени от шипка, мъждрян, келяв габър и воден габър. Наличието на тези съобщества се обяснява със специфичните микроклиматични условия и карбонатна геоложка основа от устойчив на изветряне варовик.

По долините на реките се срещат типични влаголюбиви (хигрофилни) видове, представени предимно от елша, върба, топола и др.

Води

От водните ресурси с най-голямо значение за Кюстендилска област са речните и термоминералните води. Цялата територия на областта се отводнява от р. Струма и нейните притоци. Струма е една от най-големите български реки – тя е четвърта по дължина и втора по водоносност и площ на водосборния басейн. Реката навлиза в Кюстендилската котловина през Земенския пролом, пресича я от северозапад на югоизток, протича през Скринския пролом и след вливането в нея на р. Джерман и р. Рилска напуска територията на областта при Кочериновския праг. По-големите притоци на Струма водат началото си от едни от най-водоносните планини в България – Рила и Осогово. В Кюстендилската котловина по-добре развити са десните притоци на Струма (Драговищица, Бистрица, Новоселска и Елешница), а в Долнодупнишката котловина – левите притоци (Джерман и Рилска). Река Джерман е втората по големина река в рамките на Кюстендилска област. Тя извира от циркуса на Седемте рилски езера в северозападния дял на Рила, като по-големите й притоци са Тополница и Отовица. Третата по големина е р. Рилска, която води началото си от циркуса на Рибните езера. Реките са най-пълноводни през април и май, а най-маловодни – през август и септември. Струма и реките, извиращи от Рила и Осогово, имат снежно-дъждовно подхранване, а останалите – дъждовно-снежно подхранване. В планината има над 140 постоянни и 30 временни езера. По-голямата част от тях са разпространени във вид на езерни групи. На територията на северозападна Рила по-големите групи ледникови езера са Седемте рилски езера, Мальовишките, Градинските, Карагьолските и др. В басейна на р. Валявица, в м. Паничище е образувано и тектонското езеро Паничище, което има диаметър 160 м и дълбочина 4 м е обрасло с хидрофилна растителност.

Термоминералните води имат важно значение за туризма в областта. В Сапарева баня се намира единствения на балканския полуостров гейзер, с температура на минералната вода 103.5 0С, а Кюстендилските термоминерални води имат температура 73 0С. Тези води имат редица лечебни свойства, свързани със специфичния им йонен и газов състав. В село Невестино има извор на питейна минерална вода.

Минерални извори

Минералните води на региона са привличане на хората от древни времена - праисторически селища са открити на много места (край град Дупница, селата Невестино, Мурсалево, Шишковци и Слатино). През античността тракийското племе дентелети обитава горното течение на Струма. Създадени са две големи тракийски селища - Пауталия (днешният Кюстендил) и Германия (днешната Сапарева баня), които впоследствие са включени в римската провинция Вътрешна Дакия.

15 находища на минерални води на територията на Басейнова дирекция Западнобеломорски район, като 4 са в Кюстендилска област ( включении в списък, утвърден от МОСВ). От тях 1 в община Кюстендил и 2 в община Невестино и 1 в Сапарева баня.

Термоминералните води имат важно значение за балнеологията и туризма в областта. В Сапарева баня се намира най-горещият балкански гейзер с минерална вода - 103.5ºС. Заедно с още два по-малки извора, общият дебит достига 7 л/сек. Кюстендилските термоминерални води имат температура 73ºС и общ дебит 40 л/сек от около 30 извора, каптирани в обща шахта и водопровод. Освен за спа- и уелнес- процедури, тези води са база за развита балнеология - имат доказани лечебни свойства за широк кръг заболявания. В село Невестино има извор на питейна минерална вода.

Списък на реките в Кюстендилска област

Главна отводнителна артерия е река Струма, в която се вливат реките Треклянска, Драговищица, Бистрица, Слокощица, Новоселска, Джерман и Рила.

Предлагаме Ви списък на всички реки в Кюстендилска област

Списък на язовирите в област Кюстендил